КЪСОУ̀МИЕ, мн. няма, ср. Остар. Качество на късоум. От това [разногласие] разномислията и партиите,., за нас стават повечето гибелни, защото ся касаят по причина на грубостта и на късоумието ни до предмети, в които не трябваше да съществува никакво разногласие. Съв., СбПер. п II, 85.


Източник: Речник на българския език (онлайн)