КЪ̀ТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Страничен по-голям, широк и тъп зъб, който служи за дъвкане; кътен зъб. Децата имат два вида зъби — млечни и постоянни. Млечните зъби са на брой 20 — на всяка челюст по 4 резеца, по 2 кучешки и 4 кътника. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 78. Резците и кучешките зъби са остри, а кътниците — широки, тъпи, с нагъната дъвкателна повърхност. Анат. VIII кл, 1965, 46. Тя [бамбуковата мечка] е най-упоритият растителнояден хищник, който при това според специалистите има най-мощните кътници между хищните бозайници изобщо. К. Тулешков, ХЖ II, 40.
◊ Удрям / ударя кътника на нещо. Разг. Изяждам нещо. — Хайде сега, Иване. .. ще се поозорим малко с тебе, дорде ударим кътника на тия печени кокошки. И това агне нас с тебе чака. Т. Харманджиев, Р, 116.