КЪ̀ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от кът. Кандилото гореше върху иконостаса и плахо осветяваше отдалечените кътчета на стаята. К. Петканов, СВ, 209. Два гласа, мъжки и женски, се преплитаха в надпревара да го намерят [Гражев] някъде из потайните кътчета на горичката. Ив. Мартинов, ДТ, 64. Трудно може да се опише онова внушително разнообразие на всички тези изложбени кътчета. Г. Караславов, Избр. съч. III, 372.