ЛАБОРА̀НТ м. 1. Специалист, който работи в лаборатория. Започна с келнеруване по малките гостилнички и завърши като лаборант в семеизпитателен институт. А. Гуляшки, МТС, 20. Медицински лаборант.
2. Помощник на преподавател или на научен сътрудник при лабораторни упражнения, опити и др.
3. Служител в аптека, който се занимава с по-грубата работа; аптечен санитар. Нищо не го смущаваше, нищо не му пречеше. Нито тревожният писък на хавана, който издъхваше под ударите на лаборанта оттатък тежките завеси, нито сновенето на двете аптекарки ученички. Д. Калфов, Избр. разк., 159.
— От лат. laborans, -antis 'работещ' през нем. Laborant или рус. лаборант.