ЛАБОРАТО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се отнася до лаборатория. В семейството на лабораторната химичка Надежда Петрова избухна нежелан скандал. Н. Каралиева, Н, 124. Човекът може да се изучава по лабораторен начин, но все още не може да се създава по лабораторен начин. Е. Каранфилов, Б III, 103.
2. Който е предназначен за лаборатория. Дойдоха и специалистите .. и взеха мерки за лабораторни шкафове, маси и други специални мебелировки. ВН, 1960, бр. 2681, 4. Лабораторни апарати. Лабораторни уреди. Лабораторна техника. Лабораторен порцелан.
3. Който се извършва, провежда в лаборатория. Много от микроорганизмите, и то причинители на заболявания като дизентерия, коремен тиф и др. , .., рядко причиняват видими изменения на хранителния продукт и наличието им не може да бъде установено без специално лабораторно изследване. РД, 1966, бр. 233, 2. Лабораторен анализ. Лабораторни проучвания. Лабораторни упражнения.
4. Който се изследва, проучва в лаборатория. За количеството микроорганизми, необходимо за предизвикване на инфекция, съдим предимно от опити върху лабораторни животни, въпреки че те рядко отразяват условията в човешкия организъм. Н. Пръвчев и др., ЗТ, Ij2. Той [албомицинът] е напълно атоксичен. Досега не се е удало да се установи токсична доза при лабораторни животни (мишки, плъхове, морски свинчета, зайци), въпреки че е било опитвано инжектирането на огромни дози. Пр, 1952, кн. 5, 82.