ЛАБРАДО̀Р, мн. няма, м. Полускъпоценен минерал, безцветен, бял или сиво-черен, със синкавозеленикави оттенъци, който се употребява за украса на постройки и дребни предмети. Стените му [на мавзолея] са покрити с плочи от червен уралски гранит и чер лабрадор. А. Каралийчев, ПД, 178. Той [Динич] различава две видоизменения: едното със зелено-черна боя и гъста основа, из която са порфирно пръснати: зеленикав плагиоклаз и лабрадор. П. Делирадев, В, 49. Псевдохроматен е минералът лабрадор, който при известен ъгъл на наклоняване или на полираните плоскости се оцветява на места с красиви сини и зелени преливания. Г. Георгиев, МП, 125.
— Фр. от собств.