ЛА̀БСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Който се отнася до поречието на река Елба, наричана от славяните Лаба. Вече във втората половина на XIV век лабските и балтийските земи били повечето понемчени. П. Р. Славейков, Ч, 1874, бр. 2, 35.
2. Който населява земите на това поречие. Лабските и лужицките сърби преди всичко трябвало да ся покорят на немците (968) и да приемат християнството. Π. Ρ. Славейков, Ч, 1874, бр. 2, 34.