ЛАВА̀НДА, мн. няма, ж. 1. Разг. Лавандула. Утре, в опушеното мокро парижко утро той [влакът] ще занесе дъха на лаванда и песента на щурците на Прованс. К. Константинов, ПЗ, 113. Мария сложи глава на рамото му и той усети по-силно мириса на лаванда и на море. Ем. Манов, БГ, 179.
2. Етерично масло, получавано от това растение заради специфичния му аромат. Борис седна в колата. Сивите вълнени завески на прозорчетата бяха напоени с дъха на лаванда — парфюмът на Мария. Д. Димов, Т, 139.
— От ит. lavanda. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, 223-224).