ЛА̀ВВАМ, -аш, несв.; ла̀вна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Внезапно почвам да лая. Изведнъж лавват силно кучета, разкукуригват се петли. П. Тодоров, Събр. пр II, 290. Отдето минеше този шумящ поток, лавваха кучета, пред вратници и протки излизаха мъже и жени. Ст. Марков, ДБ, 188. Взима [Пальо] празната торба с кастрончето и отведнъж като подхвърлен литва към село. Празното кастронче трака в торбицата, кучетата се сепват и лавват. Ст. Даскалов, ПЯ, 71. Рейсът потегли. Двете черни кучета се размърдаха, а Рижлю лавна един път. Д. Цончев, ЧС, 130. Махаленските кучета не се забавиха да ни подушат, които лавнаха гръмогласно из близоседните дворове. З. Стоянов, ЗБВ I, 185-186.