ЛА̀ГЕРНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от лагерник1 (в 1 знач.). — Брей, че страшен! не разбра шегата Струмка, най-дребното лагерниче. Цв. Ангелов, ЧД, 131.


Източник: Речник на българския език (онлайн)