ЛА̀ГЕРНИЧКА ж. 1. Девойка, която летува в лагер1 (във 2 знач.). Началникът веднага разбра: палавците са дошли при болната лагерничка. Цв. Ангелов, ЧД, 167. И тук може би тя ще чуе същата песен да се пее от също такива девойки лагернички, на стан сред красивите хайдушки дебри на закрилника Балкан. Г. Караславов, ПМ, 43.

2. Лагеристка. А в лагера среднощна суматоха. / Разкрито бягство! Шефът озверя. / .. / Побой над лагерничките до смърт. Бл. Димитрова, Л, 138-139.


Източник: Речник на българския език (онлайн)