ЛАГЪ̀М м. Остар. и диал. Проход, тунел. Ние се спуснахме долу и прокопахме стената към двора, та сме хванали сега да копаем подземен лагъм под самий двор. Св. Миларов, СЦТ, 196. Двадесят и четири разбойници, изкопали един доста простран лагъм отдолу под стените на темницата, за да ся избавят. ЦВ, 1861, бр. 20, 4. Спустиха ся на земята и с голямо чудо огледаха пълховото обиталище, което беше изпровалено със стотина, негли и повече дупки и лагъми за влизане и излизане. Кр. Пишурка, К, 86. Па станаа комитите, / па станаа, та дойдоха / у Берковската планина, / тамо метериз фанаа, / лагъме са изкопали, / под земя се заровяли — / никой ги ни чу, ни виде. Нар. пес., СбНУ XLIII, 449-450.
— Тур. lâgim. — Цариградски вестник, 1856, бр. 262. Друга (диал.) форма: л ο г у̀ м.