ЛАДИЯ̀Р, -ят, -я, мн. -и, М. МЪЖ, КОЙТО кара ладия. Ладиярят .. опря греблото в реката, за да укрепи ладията ο брега. Ив. Вазов, Съч. XI, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)