ЛАДУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. 1. Народен обичай, който се изпълнява от момите, обикн. на Василовден — гадаене, придружено с припяване, при ваденето на пръстен, китка и др. от река или от съд с вода. Ладините и коледните песни с игроводите им заедно, които народът изпълнява свято и до днес, в коледването и в ладуването, са остатки живи от тех древни времена. Г. С. Раковски, БС I, 162. Ладуване и комичане е исто индийскому гаданию на води. Г. С. Раковски, Π Ι, XVIII.
2. Сватбарски обичай, който се изпълнява от девойка — лада, облечена като невяста с венец и пръстен, която рано в неделята на венчавката отива за вода, заобиколена от снахи и девери, които припяват около котлето с вода (Н. Геров, РБЯ III).