ЛА̀ЗАР1, мн. няма, м. Диал. 1. Лазаровден. Кога ми й било на Лазар, / на Лазар и на Велиден, / Димка в айъри увлезе, / кончето да си тимари. Нар. пес., СбНУ XLVI, 137-138. Че не съм са находила, находила и наносила / на Лазари, на червен врахам, / на Великден, па желти чехли, / на Гергювден, на бяла рокле. Нар. пес., СбНУ X, 6.
2. Лазаруване. Янка ги не слуша, / ами са й умила, / умила, уплела, / на Лазар отишла. Нар. пес., СбНУ XLVI, 324.
ЛА̀ЗАР2, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Мъж, който лазарува; лазарник2. Я стани, стани, детянце, / че погледай лазара, / .. / Как убава играй. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 59.
ЛА̀ЗАР3, мн. -и, след числ. -я, м. Лазарник1. Бай Гъцо Мърдавицата, сухуляв, сгугушен парясник на около петдесе лазаря, .., излезе на сундурмата па новата си двуетажна, току-що измазана къща. П. Незнакомов, СП, 260.