ЛА̀ЗАРКИНЯ1 ж. Диал. Лазарка1, лазарица2, лазарница1. — Я стани, стани, синко минзухар, / рано, по-рано, та се разцъфти, / че те превари игличината, / че я обраха воловарчета, / отнесоха я долу в селото / да я раздават по малки моми, / по малки моми, по лазаркини. Ем. Попдимитров, ПМ, 57. „Бързо са назад повърни / и при майка си да идеш — / бързо лякове да дири: / от коледарче кравайче, / от лазаркиня петаче!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 50.
ЛАЗАРКЍНЯ2 ж. Диал. Растението горчива пиперка; лазарка2. В гората се срещат момина сълза, вранско око, лазаркиня, заешки киселец и други. Те са сенкоиздръжливи растения. Бтн VI кл, 9. По-късно, след като гората се разлисти, в нея цъфтят предимно растения, които имат бели или бледообагрени цветове: момковата сълза, лазаркинята. Ст. Драганов, ФБР, 35. В случаите, при които се прилага комунигата, може да се употреби и лазаркинята, тъй като и тя съдържа кумарин — главното действуващо вещество на комунигата. А. Бойчинов, ПХ, 40.