ЛАЗАРО̀СВАМ, -аш, несв.; лазаро̀сам, -аш, св., прех. Диал. Мятам върху мъртвеца най-новите му дрехи, за да изглежда, че е облечен с тях. Вечерта, коа си дошле дома деветте братя, я [момичката] нашле умрена .. Сетне си я лазаросале како невеста и си я тъжеле. СбНУКШ ч. II, 161. лазаросвам се страд.

— Друга форма: лазорòсвам.


Източник: Речник на българския език (онлайн)