ЛА̀ЗЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Лазерен. Защо в романите героят винаги успява да среже въжетата — ту в остър камък, ту в забравен нож, ту на огън или с лазеров лъч, а при него сега, изпаднал за пръв път в живота си в подобно положение, нямаше подръка нищо подходящо. П. Бобев, ОН, 177.