ЛАКТО̀ЗА, обикн. ед., ж. Спец. Кристално вещество, което в свободно състояние се съдържа в млякото на бозайниците; млечна захар. Лактозата и глюкозата се усвояват бързо и излъчват от организма, като действуват слабително. К. Рашков и др., ДБ, 96. С храната човек приема .. лактоза (млечна захар). Б. Койчев, Б, 10. От въглехидратите главната част се пада на лактозата (млечна захар), която при биологичните процеси, които стават с млякото, минава в млечна киселина. А. Генадиев и др., ТЗ, 117.
— От лат. lac, lactis 'мляко' през нем. Laktose, фр. lactose или рус. лактоза.