ЛАХУ̀Р м. Диал. Лаком човек.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.
ЛА̀ХУР м. Диал. Ловна птица или ловно животно. Поведе си [Марко] хърти и загари / поведе си соколи лахури. Н. Геров, РБЯ III, 6.
