ЛА̀ЯНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Лаене. Лениви кучешки лаяния сегиз-тогиз се само чуваха. Ив. Вазов, СбНУ II, 65. Била повсеместна тишина, която се нарушала само от лаянето на Катинка. Л. Каравелов, Съч. II, 116-117. Не виждаш ли на каква маскара ги направиха тези нещастни белгийци, та ги накараха, .., сутрин-вечер да се молят .. да пренасят лаянията, както се изразява един президент. ., лаянията на шарлатаните. Ал. Константинов, Съч., 195.