ЛЕБЛЕБИДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Продавач на леблебия. Това е истински театър. Средец на действието е любовта между леблебиджията и неговата изгора. Хр. Бръзицов, НЦ, 39.

— Друга форма: л е б л е б е д ж ѝ я.


Източник: Речник на българския език (онлайн)