ЛЕВАНТЍНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Мъж, обитател на Левант, обхващащ източните брегове на Средиземно море и земите покрай него, които в миналото са влизали в Отоманската империя. Чиновниците по гарите и във влаковете имаха чужди униформи, повечето бяха арменци и левантинци и не знаеха български. К. Константинов, ППГ, 20. Хекимът! Той вече беше влязъл — сухият дребен левантинец с хитри очи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 268. Какъв беше този старец — евреин, левантинец или самият дявол предрешен — това никой не знаеше. Б. Шивачев, ПЮА, 222.
— От ит. собств. през рус. левантинец.