ЛЕВЀНТ м. Поет. 1. Строен, снажен, силен, напет млад мъж; хубавец, юнак. Наместо предишното голобрадо момче, .., сега се яви заякнал и възмъжал левент. Й. Йовков, Ж 1945, 52. Между младите избръснати левенти се виждаха старшини с дълги рижи мустаци. К. Калчев, ЖП, 529. Изведнъж всички млъкнаха и обърнаха очите си към портата, дето се беше подал един млад момък, хубавец, с току напъпили мустаци, здрав, строен, същи левент. К. Величков, ПССъч. I, 156. Имала майка, имала / до девет сина левенти — / десети — Георги Грозния. Нар. пес., СбНУ XLVI, 53. ● Обр. Ето го пак билото на Западна Стара планина — от левента Ком до завоя на каменните Тодорини кукли. Ст. Станчев, HP, 51.
2. Диал. Ерген, обикн. млад. Пак ко изникне вратика де, / много щеш врати да чукаш де, / .. / пак ко изникне невенен де, / много щеш левент да ходиш де. Нар. пес., СбНУ II, 40.
3. Като прил. неизм. Нар.-поет. а) Млад, здрав, строен, снажен. Високият момък напери широките си плещи: — цяла планина! Такъв левент ерген в Болярово не се помнеше. А. Страшимиров, ЕД, 121. Като труп левент снага стоварил насред самия двор, лежеше Борован / .. / за нозе обвързан и ръце / с въжа, със затъпкани уста. Π. П. Славейков, Събр. съч. III, 126. Левент Никола често оставя тежък сноп и дълго се ослушва. Елин Пелин, Съч. I, 161. б) Епитет за стройна, снажна мома или млада жена. Легнала левент Гюргя заспала / широко поле, Гюргя, край море / под она дърво маслинка. Нар. пес., СбБрМ, 394. Събрал е Тодор аргаке, / сто и педесе сърпове, / .. / Тодор им по̀стат караше, до него левент Тодора. Нар. пес., СбНУ XLVII, 361-362.
— Тур. levent. — Други (диал.) форми: левѐн и левя̀нт.