ЛЕСА̀ ж. 1. Преносим плет от тънки пръти или клони, който се употребява като ограда на кошара, обикн. егрек, за портичка и други заграждания. Овцете, налягале покрай плетените леси на кошарата и сгушени една до друга, сладко спят. Т. Влайков, Съч. I, 19, 2. Кошарите наближаваха. Велико разбра, че пристига, .. В ъгъла от леси тъмнееше купчината на стадото. С. Северняк, П, 62. Като минахме през портата — дълга леса, изплетена от букови пръти, влязохме в обора. Сл. Трънски, Н, 155. Още преди да падне снегът, направихме снегозадържане с леси. ОП, 337.
2. Плетени ритли на биволска, волска кола. Два бивола с криви черни рога теглеха колата, а на лесата стоеше седнал един селянин и весело си свирукаше. А. Каралийчев, СР, 49. Сеячът дълго стоя, облегнат на колелото, което е вървяло по кривите коловози, .. А веднъж то засвири жална песен: на лесата в бял чамов сандък лежеше със скръстени ръце майката на сеяча. А. Каралийчев, ЛС, 64. Оставил си отпред колата едно малко местице на лесата, седнал там, .., и кара воловете. Ил. Блъсков, СК, 37. Когато товарът е грамориа (обемист), вместо дъски се поставят леси (читове) [на колата]. СбНУ XLII, 168.
3. Плетен от пръти или клони плот. Всички спяхме на едно легло — плетена леса, дълга от единия до другия край на совата. Мл. Исаев, Н, 25. Веднага или не по-късно от два часа след пресуването ябълковите пресовки .. се раздробяват, насипват върху сушилни леси и сушат. М. Киров, ТК, 169-170. Която гъсеница [буба] е заболяла от тая болест [тлъстеница] плъзи немирно насам-натам по лесата. КН VI, 5. А дружината поканват в зимника, дето зетя ще ги гощава. Там те насядат край лесата, върху която е послан бял презръчник, обреден с разнюви хляб. Ил. Блъсков, ПБ III, 45. // Изплетена от пръти или клони носилка. Донка лежеше полугола, .. Донесоха леса, дигнаха я на тарга и донесоха я у дома. Китка V, 1886, кн. 14, 51.
4. Плет от тръстикови или други пръти, с който се прегражда река за лов на риба. Не изминали още двеста-триста крачки над манастира — ето ти първата леса. Цялата река — тук вече доста малка — беше преградена с пресни чимове и в средата улей. Д. Калфов, ИТШ, 103. // Скара от гъсто навързани тръстикови или други пръчки и клонки с листа, която се поставя срещу течението на бързотечаща рекичка така, че рибата пада върху нея заедно с водата. Лесата (плетка от пръчки, отрупана от клонки с листа) се прикрепяше към по-широка водна струя. Рибите оставаха в лесата, залутани между клонките и листата. Д. Казасов, ВП, 36. Останахме като риба на лесата. П. Р. Славейков, БП II, 14. // Сплетен от клони и пръчки с листа кош, който се употребява за лов на диви птици или риба. Чичо ѝ [на Станка] беше стегнал голяма леса, беше напълнил чувал с ръжанка и заедно с Динко се готвеше да иде на реката за риба. Г. Караславов, ОХ II, 652. Вземаме ние двамата с него една леса и отидохме в нивите да ловим яребици. Й. Радичков, В, 41.
5. Диал. Прическа на мома или млада жена от много на брой и тънки плитки, преплетени като мрежа. Ветер ми вее, Стани люлее, / русата коса, ситната леса. Нар. пес., СбНУ XLIV, 254. Излязли са арамии, / та Селима погубиа, / та и зеа иляднико, / иляднико от шиата, / стотилнико от лесата. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 61. Дойде време, дойде коа, / да разцути [разцъфти] трантафило, / .. / да го берат моминята, / да го редат на лесите. Нар. пес., СбБрМ, 402.
6. Диал. Връв, наниз. Кажи, либе, що Илип ти даде? / Та каза ща, та грижа ли ма е / той ми даде три леса жлътици. Нар. пес., СбНУ XLIV, 461. ● Обр. Трети екот от трескавици премина и откъм върха на нашия Дебел дял, дъждът започна да се излива на леси. Ив. Докторов, ЗД, 77.
◊ На леса хванати. Диал. За множество от хора, заловени за пояса при разходка на мегдана, игра на хоро. На първокласното шосе след с. Горски извор се извива хоро. Хванати на леса, поведени от младоженците, млади и стари ту подситнят на място, ту се понасят напред. ВН, 1958, бр. 2288, 1. На движение ако се мерне, ще тръгнат след нея на леса хванати женени мъже и ще ѝ подмятат. Ст. Даскалов, СД, 241.