ЛЀСЕН1, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който може да бъде извършен, изпълнен, постигнат или възприет, разбран без много усилия и трудности, който не е труден; лек. Противоп. труден, мъчен, тежък. Нашата журналистика, .., особено кога е в опозиция, става така идеална и отзивчива към бедите на народа и бърза да бере лесни лаври от евтини въздишки и сълзи. К. Величков, ПССъч. VIII, 246. Не ни тревожеха и уроците. Те бяха лесни, още преговаряхме материала от миналата година. А. Михайлов, ДШ, 54. На сутринта рано тръгнахме със песен. Отначало пътят бе равен и лесен. Ран Босилек, Р, 136. Еленка върши най-лесните и леки работи, и такива работи, които свекърва ѝ за нищо ги не зачиташе. Ил. Блъсков, ПБ I, 58. А периодическото списание на българското книжовно дружество в Браила 1872 между другото прави и едно много право оценение върху четирите първи учебника по българската история, от които само този на г. Цанкова намерва някак по-лесен за децата. Т. Шишков, ИБН, XI. — Майно ле, стара майчице, / нещичко ша та попитам, / правичко да ми обадиш: / на каква кяра да ида / на кяра лесна печала? Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 116. Лесна плячка. Лесна победа. // Който не е съпроводен с трудности; лек. Ето две сърца щастливи, които никакво съмнение не мъчи. За тях бъдещето е открито, живота е прост и лесен. Ив. Вазов, Съч. XIX, 26. Излязоха двамата сгледници и тръгнаха от работилница в работилница — да търсят лесен занаят. А. Каралийчев, MO, 16. Лесен поминък. Лесен труд. // Който е удобен. Напразно Иванчо му махаше знаменателно с ръка да мине по същия път, той обаче намери по-лесен мост. Ив. Вазов, Съч. VIII, 55. Лесните съвременни съобщения правят размяната на идеите много бърза. УД, 3. Колкото ся увеличи числителят от притуряние няколко нули, толкова ще ся увеличи и знаменателят ѝ. На това свойство ся основава най-лесният способ за привождание десятични дроби в еднакъв знаменател. Хр. Данов, ТПЧ, 160. // Разг. При гл. съм в З л. ед. Който не е важен за момента, не е център на вниманието. — Ха де, вземи си от меда. Още ще донеса. — Той, медът, е лесен, Йордане, лесен е той... Не зарад него съм дошъл аз... Ст. Марков, ДБ, 99. — Тихо, ле, тихо, ще чуят! — пошепнал Личо. Къде са онези работи? — Леле, те, онез работи, са лесни, ама я излез за малко, че един офицерин иска нещо да си поприказвате. Г. Георгиев, ВБ, 61.
2. Обикн, в отриц. форма. Който е с лек, общителен характер. — Някоя нощ пак ни елате на гости. — Не сме от лесните гости. Където ходим, добро не носим. — На нас добро донесохте. Докато съм жива ще го помня! К. Петканов, X, 136. Там е кър и няма кой да я [момата] спасява. Верно, брат ѝ не е лесен, но той е сам, а ние — четирма. Н. Хайтов, ДР, 8.
3. Диал. Който има малко тегло; лек (в 1 знач.). Го крена светията бога на рамо и го носел в манастир. Кога го носел светията бога, му се сторил лесен като пердух [перушина]. Нар. прик., СбНУ XV, 93.
4. Като същ. Обикн. членувано лесното ср. а) Нещо, което се извършва с по-малко усилия. — Аз ще го убия!... — Ще убиеш! — спокойно рече тя и го натисна по рамото. — Ти лесното не можа да направиш, та мъчното. Я не си прави разходки! Д. Немиров, БЛ, 51. Който тръси лесното и почивката, той никога не може достигна до колкото трябува развой. Й. Груев, ССП (превод), 271. б) Леснина (в 1 знач.). Ние, младите, винаги сме търсели лесното, затова нямало да отидем далеч. Ст. Христозова, ДТСВ, 107. Жена му [на Пишен Георги] приспа децата, после дойде и застана над главата му. — Децата си легнаха гладни, чу ли?... — Абе, жено, на всичко се намира лесното! Ще взема на заем. След вършитба ще го върнем. К. Петканов, СВ, 88-89.
◊ Лесен от ума. Диал. Несериозен, вятърничав. Лесна работа. Разг. Употребява се като отговор за израз на съгласие и увереност, че нещо ще се извърши, ще стане. — Та нали за това се кооперирахме — да се порадваме и ние на пълен хамбар!... Пък после лесна работа! И на държавата ще се издължим! А. Гуляшки, СВ, 87. — Ее, заслужаваш да те черпя една сливовица, но сега е нощ, затворено е. — Бе, лесна работа за черпнята. Кр. Григоров, И, 70. Слушай, хайде да приключим с въпроса, дето сме го почнали. — Лесна работа! Още утре съм при тебе и приключваме. Моята (твоята) е лесна. Разг. 1. Израз, с който се изтъква, че лицето, за което става дума, няма сериозни проблеми. — Хайде бе, твоята е лесна. Пък мене, ако ме хванат, ще ме обесят. Ем. Станев, ИК III и IV, 307. 2. Като отговор на въпрос — добре съм, ще се оправя, за мене не се грижи. — Ами ти, бай Петре, какво ще правиш, като ти ги вземем? — Моята е лесна. Ще пробия още една дупка на кожения си колан. А. Каралийчев, СР, 15. Търся си лесното. Разг. Намирам начин да се прехраня. Потънала в река Вит. Не можал да я намери овчарят, а заради една удавена овца и чорбаджията му го натирил. И тръгнал тогава овчарят да си търси лесното по други места. Ст. Станчев, HP, 35.
ЛЀСЕН2, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Диал. Десен. Булне ле, Стоенце ле! / кога мръкне, да вечеряте, / да постелиш, да си лягате, / пък ти на батя да речеш: / Стоене, либе, Стоене! / лесна ма старна заболя / леглата да си мениме. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 7. Свило ми са йе сиво юрле, / че си скъса ситна мрежа, / че си кацна цар Костадину, / .. / че си изтръси лесно крилце / от крилцето бяло книже. Нар. пес., СбНУ XV, 5. Че си трепна [соколът] лесно крилце, / лесно крилце от кривулче / че си пусна бяло книже, / .. / бяло книже, черно писмо. Нар. пес., СбАИ, 40.
ЛЀСЕН3, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е направен от леса (в 1 знач.); плетен от клони и пръти. Радка сватове думаше: „Ko би ви Радка искала, / не би ви Радка казала / колко ми дикиж държите, / кат на трън плет колито [коловете], на трънен плет колито, / на лесен плет партито“ [прътите]. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 107. Кога е Ценка отишла, / какво ми чудо да види: / нейната къща шамачна, / нейните врата лесени. Нар. пес., СбВСтТ, 335.