ЛЕСКО̀В1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на растението леска. Превитите ниско над пътя габрови и лескови клони шибаха по гърба и главата изпадналото в паника магаре и го посипваха с пожълтели вече листа. Т. Данаилов, СбСт, 225. И ще се съберем в Костина до моста, / в Костина до моста, при киселицата. / Кой напред отиде, нишан да остави, / венец ще увие от лескова шума. Нар. пес., СбВСтТ, 815-816. Лесков корен. Лесково стъбло. Лескова кора.
2. Който е изработен, направен от леска (във 2 знач.). Най-напред отивахме в плевнята. Дядо наскубваше със заострена кука малко сенце, слагаше го в лесковия кош, нарамваше се и двамата влизахме в обора. Кр. Григоров, ОНУ, 31. Дядо Стоян вървеше все така мълчалив редом с дребните си кравици и току ги подканяше с дългия си лесков остен. П. Здравков, НД, 115. Зад един полусрутен лесков плетеник преживяха лениво десетина овчици. Г. Русафов, ИТБД, 224. — Майсторе, .. Може ли такава голяма каца, дето ще събира триста оки, с лескови обръчи да се крепи? Н. Хайтов, ДР, 167.
3. Който се състои от лески. Изкачихме чукарите над Лъкатник и започнахме лова върху високото плато над тях, обрасло с храсталаци, .. и раздърпани, омърляни лескови горички. Т. Генов, ДОД, 111.
ЛЕСКО̀В2, -а, -о, мн. -и, прил. В състава на който има вкаменена синкава глина, леска2. Подкопан от водите, брегът се надвесваше като свод и там, на малката лескова скала, бе клекнал сивият планински вълк. Ем. Станев, ПЕГ, 113. Зад реката, от задния ѝ край, се възправяше лесков сипей. М. Яворски, ХСП, 196. По лесковото дъно на дола течеше тънка струйка вода. Ем. Станев, ИК I и II, 182.