ЛЍБАВОСТ, -тта̀, ж. Остар. и диал. Отвл. същ. от либав1; нежност, милност, любезност. Лицето на Тоболевска изведнъж се промени; тя загледа младата девойка изненадано, а после вече в старешките ѝ черти се отрази либавост от отгатване на нещо хубаво и достолепно. А. Страшимиров, Съч. I, 342.