ЛЍКА1 ж. 1. Остар. и диал. Човек, подобен, съответстващ на друг, напълно подходящ за друг. Редом реди оно по градища, / па не може либе да избере, / па не може лику да си найде. Нар. пес., СбНУ XLIX, 4. — „Е Дойчине, юначе, / що си одиш по гора зелена? / Дали тражиш лика спремо тебе, / ели тражиш юнак за борене?“ Нар. пес., СбНУ XL, 384. Я тръгни, синко, та дири / своя си лика намери — /на мене, майка, отмяна, / на тебе, булка засмяна! Нар. пес., СбНУ XLVI, 64. ● Нар.-поет. Лика-прилика. Търговци белограждане / наред по свет одиле, / .. / дириле мома убава, / на Ильо лика-прилика. Нар. пес., СбНУ XLI, 403.
2. Като прил. Само в съчет.: лика-прилика. Разг. Който е напълно, изцяло подхождащ за друг. Няма да остане мома. Ще си намери лика-прилика момък. К. Величков, ПССъч. I, 156. Наредил цар Варнава да излязат дъщерите му с по една ябълка в ръката и комуто я хвърлят, той ще стане царски зет. Хвърлили ябълките си първата и втората дъщеря и си избрали лика-прилика момци. К. Величков, ПССъч. VIII, 258-259.
◊ Имам лика-прилика; имам лика и прилика с някого или с нещо. Остар. Приличам, наподобявам по някакви белези, качества, признаци на някого или на нещо. Ние и така си го добре знаехме, че имахме и по лице, и по дрехи, много съмнителна лика и прилика. Св. Миларов, СЦТ, 216. Сичките говорни езици от памтивека са биле един, .., зато и днес има някоя лика и прилика от едни езици до други. Ив. Богоров, Ч, 1875, бр. 5. Съм <си> лика-прилика. Разг. Много си подхождам с някого по външен вид или по характер, поведение и под. — На лош човек вода не давам! — Не си по-добра от мене. Ний сме си лика-прилика. К. Петканов, ДЧ, 421. Дано ни изин дадяаше, / двамата да се земеме, / двамата ние със тебя, / че си сме лика-прилика, / като босилек в градинка, / като два стръка иглика. Нар. пес., СбНУ X, 28.
ЛЍКА2 ж. Остар. и диал. Лице, образ, лик1; лѝко. Ти откак си мя залибил, / дали не си мя угадил, / че под таз лика моминска / сърдце юнашко почива. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 11, 1039. Никой я [Тодорка], холан, не позна, / се са юнаци чудили / каква е тази работа, / женска лика, мъжки поглед? Нар. пес., СбГЯ, 9.