ЛЍЧИНКА ж. 1. Биол. Един от началните стадии на развитие на животинския организъм при червеите, насекомите и земноводните.
2. Животно в този стадий на развитие; ларва, червейче. Ние се радвахме на всичко, което виждахме — на нежните коренчета, на личинките, които се бялваха в пръстта. Π. Вежинов, ЗНН, 80. Оплоденият хайвер [на херингата] се полепва върху водораслите и камъните, докато се оформи малката личинка. П. Коларов, РП, 27. След снасянето на яйцата единично живеещите пчели не полагали по-нататък грижи нито за тях, нито за излюпените след това личинки. Б. Бижев, СП, 5.
— От рус. личинка.