ЛЍЧИНКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Спец. Който се отнася до личинка или до личинкови. Влечугите се размножават с яйца и вътре под кожестата яйчна черупка или ципица преминава съвсем накратко и бързо цялото личинково развитие — там зародишът завършва своето окончателно превръщане и се излюпва напълно развито малко влечуго. Н. Боев, Г, 102. Под метаморфоза се разбира самият процес, свързан с отпадане на личинковите органи и преминаването от водата на сушата. Л. Христов, 3, 132.
2. Като същ. личинкови мн. Зоол. Разред низши морски свободно плаващи животни с много дребно тяло, обвито в лигава безклетъчна обвивка и дълга камшичеста опашка. Appendiculariae.