ЛЍШАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Лишев. Бос, с подигнати крачоли и напрашени нозе, мургав и лишав, .., той е щастлив, че върши важна работа и върви в самите стъпки на коня. Й. Йовков, АМГ, 113.


Източник: Речник на българския език (онлайн)