ЛОГОТЀТ м. Истор. 1. В средновековна Византия и в българската държава през XII—XIV в. — название на висш държавен чиновник, който ръководел отделен клон на управлението. — Назначавам те втори логотет в двореца. Ив. Вазов, Съч. XIII, 187. В голямата зала на двореца Иван Асен II заедно с първите си съветници — логотета Стан, протовестиария Годеслав и протостратора Воеслав — обсъждаше плана за далечния поход на юг. Д. Линков, ЗБ, 41.
2. Лице, което заема такава длъжност. От Цариград пристигна логотетът и съпругата му като пълномощници на императорската двойка, за да бъдат кръстници на Борис и съпругата му. Й. Вълчев, СКН, 518. Тогази младият Константин беше повикан в Цариград от тогавашния логотет Теоктиста, дето захвана да са учи йоще по-добре. Р. Каролев, УБЧИ, 15.
◊ Велик логотет. Истор. Пръв министър и съветник на царя в българската държава през XII—XIV в. Нашият пръв съветник и помощник великият логотет Георги Тертер ще ви прочете подред и обстойно всичко, както е написано от царските писари. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 269. Прииждаха и бежанци от Романия, дето робеха и опожаряваха агарянците, молеха да ги пуснат при царя или при великия логотет и търсеха писар да им напише жалбите. Ем. Станев, А, 38.
— От гр. λογοϑέτης. — P. Каролев, Уроци по българска черковна история, 1873.