ЛОГОФЀТ м. Диал. Управител на имот, на чифлик. — Казват станал е логофет при някой си мушиерин. Ив. Вазов, Съч. VI, 35.

— От гр. λογοϑέτης през рум. logofat.


Източник: Речник на българския език (онлайн)