ЛОТ1, ло̀тът, ло̀та, мн. ло̀тове, след числ. ло̀та, м. Мор. 1. Приспособление, което се състои от конусообразна тежест, завързана с разграфено въже, за измерване на речни и морски дълбочини. В мореплаването от най-стари времена и до днес често се употребява уредът въжен лот. Той се състои от въже, на единия край на което е привързана неголяма тежест. В. Врански, ФП, 36. Кормчията насочи кораба най-напред към скалата, след това започна маневра да я заобиколи. Чиркасов измери дълбочината с лота на Уйлям Томсон. Гр. Угаров, ПСЗ, 86. Капитанът заповядал да спрат машините, да хвърлят лот и да измерят дълбочината. М. Иванов, Д, 61. Гърците са първите, които са употребили морския лот. ВН, 1960, бр. 2742, 4.
2. Каменна или чугунена тежест, която се влачи след сал или шлеп по дъното на река за намаляване на скоростта на движението, когато се плава по течението.
— От хол. loot през нем. Lot или рус. лот.
ЛОТ2, ло̀тът, ло̀та, мн. ло̀тове, след числ. ло̀та, м. Остар. Стара руска мярка за тежина, равна на 12,8 грама. С марка от 10 копейки се облепвали писма, които тежат 1 лот. ВН, 1958, бр. 2210, 4. По други царства имат за единица центнер (кантар), пуд, фунт, лот с различни величини, определени от закона. Н. Геров, ИФ, 93. В европейските държави среброто ся продава на мярка, една мярка има 16 лота. Д. Мутев, ЕИ, 134.
— Рус. лот.