ЛОТА̀РИЯ ж. Вид игра, при която се разиграват вещи или пари по предварително продадени билети с номера. Той [бразилецът] е оптимист по природа и вярва, че рано или късно ще забогатее ей така, благодарение на неминуемата намеса на щастието в личния му живот: от наследство, от комар или лотария. Св, Минков, ДА, 50. Човек заиграва на лотария, когато не му остане друга надежда. П. Бобев, ОН, 52. — Даскал Генчо спечелил две хиляди лева на лотария. Купил си билет в Разград. К. Калчев, ПИЖ, 177. ● Обр. Ужасно е — ако животът е лотария, каприз на нещо невидимо, неотговорно. Чудовищно — да се разбива душата като чаша бира в пияна минута. Г. Стаматов, Разк. II, 61.
— От ит. lotteria през гр. λοταρία. — Цариградски вестник, 22. I. 1857 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959).