ЛО̀ТОС м. 1. Южно водно растение с едри щитовидни листа и красиви едри цветове. Nymphaea lotus. Някога в Египет хората обожаваха и лотоса, бялото и нежно цвете на лунните нощи. Й. Йовков, Разк. III, 189. Едно от най-красивите и редки творения на природата в растителния свят, датиращо още от третичната епоха в живота на земята, е лотосът — свещеното цвете на древните египтяни и индуси, възпят в легендите на Изтока. ВН, 1960, бр. 2854, 4. От корените на лотоса японците приготовляват много сочно и вкусно ядене, а китайците ядат семената му, които по вкус наподобяват на ореховите ядки. ВН, 1960, бр. 2854, 4.
2. Бот. Род многогодишни тревисти растения от семейство водни рози с едри щитовидни листа и красиви едри цветове, разположени на дълги дръжки високо над водата. Nelumbium
3. Митол. Дърво е толкова сладък плод, че всеки, който вкусел от него, не искал вече да се завърне в родината си и оставал в страната на лотофагите. Южно от Габес в залива Сирт се намира центърът на грънчарското производство — остров Джерба. Това е „земята на лотофагите“ на древните гърци, където според преданието растял чудесен лотос. П. Цолов, Т, 17.
◊ Жълт лотос. Вид водно растение с жълти цветове, разпространено в източното крайбрежие на Северна Америка. Nelumbium luteum. По атлантическото крайбрежие на Северна Америка расте така нареченият жълт лотос. ВН, 1960, бр. 2854, 4. Индийски лотос. Вид водно растение с розови цветове, разпространено в Източна и Южна Азия и Европа, което в Китай и Япония се използва за храна и в медицината. Nelumbium nucifera. В топлите и горещи области на Южна и Източна Азия и отчасти в Европа е разпространен индийският лотос, който има чудно красиви розови цветове. ВН, 1960, бр. 2854, 4.
— От гр. λωτός. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.