ЛО̀ЦИЯ ж. Мор. 1. Навигационно пособие, което съдържа физикогеографско описание на хидрографски обекти — океани, морета, протоци, заливи, реки. Старите лоции съобщават, че блатата и лагуните около Диксков гъмжат от крокодили. Д. Богданов, ТА, 88. Но и без него Силва Порту си бе спечелил славата на опитен и смел мореплавател, който без лоция знаеше на пръсти всички морски пътища. Гр. Угаров, ПСЗ, 9. Лоцията е извънредно важна и с факта, че е един от малкото извори за историята на нашите черноморски земи през тази епоха — I—IV век. О, 1971, бр. 2, 3.
2. Дял от навигационната наука, който се занимава с описание на океаните, моретата, реките като плавателни обекти. — Познаваш ли лоцията на Черно море? — попита той с потъмняло лице. — Учил съм я! — отвърна капитанът. — Но съм я забравил... П. Вежинов, ДБ, 232.
3. Книга, учебник, които съдържат сведения за особеностите на плавателните обекти. В замъка ( .. ) за щастие бе съхранена библиотеката на Мореплавателя, състояща се предимно от старинни географски книги, атласи, морски карти и лоции. П. Незнакомов, СбХС, 237.
— От хол. loodsen 'каране на кораб' през рус. лоция.