ЛО̀ШАВО нареч. Остар. и диал. Лошо. Аз мисля, че не би било лошаво ако ние с тебе, знаеш, пинеме сега по малко ракийка. Л. Каравелов, Съч. II, 34. Но преведени са [народните песни] до такава степен лошаво, щото някои места губят съвсем своята смисъл. С, 1872, бр. 46, 369.


Източник: Речник на българския език (онлайн)