ЛУ̀ТЪР м. 1. Обработена кожа от видра. Към десет часа вратата се отвори и вътре заедно със светлината от снега влезе висока, снажна жена, облечена в черно манто с яка от лутър. Ем. Станев, ИК III, 113. Убиват видрата за извънредно скъпата ѝ кожа, .., известна в търговията под името „лутър“. П. Петков, СП, 16.

2. Плат за горни дрехи, който наподобява на кожа от видра.

— От фр. loutre 'видра'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)