ЛУ̀ТЪРЕН, -а, -о, мн. -и и -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е направен от лутър. Пред вратата на дирекцията, с вдигната до уши лутърена яка, директорът Михаел Цобел беше хванал с два пръста ревера на жената и зачервен я дърпаше към изхода. М. Грубешлиева, ПИУ, 30. Такова жълто съм виждал на лутърно палто — имитация на тигър. Ст. Сивриев, ЗСБ, 222.