ЛУЧ1, лучъ̀т, луча̀, мн. лучѝ, след числ. лу̀ча, м. Остар. Лъч; луча. Един слънчев луч падаше въз скъпия шарен килим на пода и въз коленете на патриарха. Ив. Вазов, Съч. XIV, 19. Като русалия се изправи и тя [овчарката] под тополата, по върха на която току-що трепнаха сетните слънчеви лучи. П. Тодоров, И I, 11. Лучите на нощната месечина не можаха да проникнат в това затънтено място. З. Стоянов, ЗБВ I, 401. Белите пътища, които излизаха от село, като лучи из един център, и желтите ивици на нивите, — всичко това под необятния купол на небето приличаше на грамаден веер. Й. Йовков, Разк. I, 28. Отново облак се по облака кълби — / и не проби / през тях луч слънчев вече. К. Христов, ЧБ, 334.
ЛУЧ2, лучъ̀т, луча̀, мн. лучѝ, след числ. лу̀ча, м. Остар. и диал. 1. Белег.
2. Цел.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.