ЛУ̀ЧЕН1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е приготвен от лук (във 2 знач.); луков. След малко [Адил] се върна и измъкна изпод абата си парче царевичен хляб и паничка лучена чорба. X. Русев, ПЗ, 150. Вуйна Мита сготвила кокошка на лучена яхния. Ем. Робов, СбСт, 173. На печката в опушения тиган пращеше лучена запръжка. Цв. Ангелов, ЧД, 6.
2. Който е присъщ на лук (в 1 знач.); луков. Хилядолетия вече не слизат от трапезата на хората и луковите растения — кромидът, чесънът, празът. Дали само с по-особената си лучена миризма те са привлекли вниманието на човека сега е трудно да се каже. Сл. Петров, РКХО, 109.
3. Рядко. Който е на, от лук (в 1 знач.); луков. Семената на лука поникват бавно. .. Наскоро основата на лученото стъбълце се разширява и от нея започва да се образува тъй нареченото дънце. Бтн V и VI кл (превод), 108.
ЛУ̀ЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чии, прил. Остар. Книж. Лъчев. И тъй лучното преломление е полезно на земята. Д. Попов, СбРС (превод), 85. В това пъстро явление на лучното преломление, стихотворците ся видели богинята на утрента. Д. Попов, СбРС (превод), 84.