ЛУ̀ЧКАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. и диал. Правя различни предположения за нещо; налучквам. Той [Стан] следеше на всяка стъпка брата си, вслушваше се в думите му, разглобяваше ги, лучкаше и гадаеше до уморяване. Г. Райчев, Избр. съч. I, 106. Найден търсеше с поглед изгубената посока и лучкаше умствено де трябваше да бъде пътя им. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 33. Наистина чудно е да побегне святецът из Цариград. .. — Веч лучкат, дали в Преслава ще дойде, или в Търново — додаде Иваница. Б. Димитров, Я I (превод), 110-111.