ЛУ̀ЧНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Дървен съд, в който се счуква лук. В готварницата [има]: полица (..), .., лучник с чукалото, чутора с чиряслото. Т. Шишков, ПХ (превод), 44. Гана отговаряла на кавгата с кавга, докато са додеяло на майката, която лежаща на собата захвърга с лучника. У, 1870, бр. 1, 20.
ЛУ̀ЧНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Баница, зелник с лук.