ЛУ̀ЧНИЦА ж. Остар. и диал. Лучник1. Едно го ватиф воденичарот да го тресам и си отиде на воденицата, та легна на гола земя и грабна лучницата, та столчи еден лук со киселина и го дигна наеднаж и го изпи. СбНУ XIV, 106. Дай ми лучницуту и клъчника [чукче за счукване на лук]. СбНУ XLIX, 778.