ЛЪВЍЦА ж. Женската на лъва. По едно време под дървото ни застанаха лъв и лъвица и устремиха пламтящите си очи в огъня. К, 1968, кн. 8, 6. — Що би станало, ако чакалът се сдвоеше с лъвица, а орлицата с петел? Ст. Загорчинов, ДП, 273. — Не предполагах, че ще го защищаваш като лъвица. М. Марчевски, ТС, 38. Тя [Малагения] се разхождаше напред-назад като разярена лъвица и отново изръмжаваше: — Да стегнеш тази отрепка Алурков, че само като го видя, ми тъмнее пред очите. Й. Попов, СЛ, 66.
Прен. Обикн. като обръщение или сказ. опред. За жена, която се отличава с много енергия, действеност и господарско държание. — Де, царице, не ще се върне княз Бенеамин!... Не ще ти падне никога в сластните прегръдки магът от България!. .. — Защо се топиш по него, лъвице? Н. Райнов, ВДБ, 82.