ЛЪ̀ВОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Лъвски. Тя [премъдростта на твореца] е въоръжила зверовете с естествените оръжия, чрез които могат да ся предопазват от неприятелското нападение, ..; а человек .. няма ничто от тия, чрез които да ся противи дръзновено на биковите рога, на лъвовите нокти, на тигровата сила. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 6. Дръгливият чакал се съблазнил / веднъж от лъвовата слава / и се решил и той за лъв пред всички да минава. Хр. Радевски, Б, 15.