ЛЪ̀ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до лъв. Отнякъде се понесе глух, като изпод земята странен рев, приличен на лъвско рикание. Елин Пелин, ЯБЛ, 136. Какво нечто е гласът человеческий като го сравним с рева лъвский, или на други толкова много горски животни? Лет., 1874, 138. Уредникът на археологичния отдел .. публикува ( .. ) нови находки на антични паметници из България .., от тях една грижливо изработена лъвска фигура от варовик и оброчни плочки с Аполон и Дафне. Р, 1927, бр. 240-241, 3. Тука била: царската гвардия в бляскави позлатени брони; ..; етиони с разпъстрено тяло и с лъвска или тигрова кожа на гърба си, .. и пр. Н. Михайловски, РВИ (превод), 113.
2. За знаме, униформа и под. — който е с емблема, образ, който изобразява лъв. Сега на̀, в тоя час се развявало българското лъвско знаме в няколко села. Д. Калфов, Избр. разк., 238.
3. Който се характеризира с качества, присъщи на лъв, който е като на лъв. Лъвска сила. Лъвски скок. Лъвско сърце.
◊ Лъвски пай. Разг. Най-голямата и най-добрата част от нещо, обикн. от плячка, от печалба и др. Стана алчен за злато и лъвския пай от всяка плячка вземаше за себе си. Й. Йовков, СЛ, 126. Според натрапения на Египет договор, суецката компания е трябвало да експлоатира канала 99 години, като граби лъвския пай (85 на сто от приходите) и дава само 15 на сто на египетското правителство. Б. Трайков, ВО, 25.
ЛЪ̀ВСКИ нареч. Както е присъщо на лъв; ожесточено, свирепо. Имало е юнак Димо по българските земи преди повече от век време. .. Под самарското знаме го видели — да се бие лъвски, рамо до рамо с героите руси и българи опълченци. Г. Манов, КД, 151. Нападаха [хайдутите] внезапно в тъмни нощи, .., а когато им устройваха пусии, биеха се лъвски и продължаваха своя набег. М. Марчевски, П, 28-29.