ЛЪГ, лъгъ̀т, лъга̀, мн. лъ̀гове, след числ. лъ̀га, м. Остар. и диал. 1. Ливада на влажно място край река; лъка. Реката забуча, пенейки се около няколко паднали всред водата канари. Горичката оредя и скоро от двете страни се оголи продълговат лъг, нашарен със сини кандилки и ален див мак. Ст. Загорчинов, ДП, 203. Против тая [осмата] заповед грешат: ..; крадци, които обират чужди къщи, .., които косят чужди лъгове или пасат в них добитъка, или берат овощие от чужди градини. Хр. Данов, ППК (превод), 89. Одее [сватбарите], що ми одее, / низ търномечки лъгое; / се запна киска ракитка / за Бояната марама. Нар. пес., СбБрМ, 348.
2. Малка горичка с храсталаци на ниско място (обикн. край река). Единакът е знаменит вълк. .. Виждали са го в теснините на Маркова капия, .., в лъговете на Искъра при Самоков и Драгошиново и... къде ли не още? Н. Попфилипов, РЛ, 99. Бенко видя улиците, потънали в прах, .., лъга с белите тополи и върби, из които неведнъж бе търсил напуснати птичи гнезда. Ал. Бабек, МЕ, 173. Аз съм си рана [за овцете] приготвил / .. / два лъга бучи габъри, / трети лъг сува калина. Нар. пес., СбВСт, 307. Деням [момче и латинка] бегали из тъмни лъги, / нощем бегали по равни друми. Нар. пес., СбВСтТ, 394.